Млечен магазин Бутик ( Visit Website )

Сирене Варна Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик
Млечен магазин Бутик

Бялото сирене се е произвеждало още в древността. Всъщност от момента, в който човека започнал да се занимава със скотовъдство и установил, че млякото на животните може да бъде използвано и за храна.


Презентация

Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик

Млечен магазин Бутик

История и технология

Бялото сирене се е произвеждало още в древността. Всъщност от момента, в който човека започнал да се занимава със скотовъдство и установил, че млякото на животните може да бъде използвано и за храна. Свидетелство за това са намерените археологически разкопки от 6000 г.пр.Хр. Казват, че именно номадите от Близкия изток са открили първи сиренето.

 

Дори и тогава са разнобразявали вкуса на сиренето с различни билки и подправки или са смесвали мляко от различни животни.

 

Особено ценно е сиренето през зимата поради съдържанието си на витамин Д, който е необходим за костите и изпълнява съществена роля за обмяната в организма на микроелементите калций и фосфор. Сиренето съдържа също така витамин РР, който има значение за работата на нервните клетки, състоянието на кожата и функциите на храносмилателната система. Най-много сиренето се препоръчва заради съдържанието си на калций. Този микроелемент е изключително важен за двигателната система и зъбите на човека. Тъй като млечните му белтъчини се усвоявт лесно от организма е хубаво хората с чревни или чернодробни проблеми да го консумират по често. В 100 грама краве сирене се съдържа 52.6 вода, 16.9 белтъчини, 24.7 мазнини, 1.4 въглехидрати и 305 калории. Особено подходящи в комбинация с бяло вино са сирена със силно изразен вкус и аромат. Докато по-пикантните сирена вървят със силно вино, то трябва да се знае, че колкото едно сирене е по-зряло, толкова по-отлежало вино му подхожда.

 

Не всичко, което е бяло на цвят и се представя на витрината за млечен продукт, всъщност е сирене или кисело мляко. Жълтите буци също не са непременно кашкавал.:

1.Ако си купите бяла бутилка с надпис "кисело мляко за пиене", може да се окаже, че са ви продали пача с нишесте. Затова, преди да купите т.нар. кисело мляко за пиене, задължително четете дребния шрифт на етикета. Иначе ще ви пробутат продукт, забъркан от свински желатин, модифицирано царевично нишесте, концентрат от моркови, грозде, арония, набухватели, както и млечнокисели бактерии. Със сигурност ще ви провокират и с доста по-ниската си цена. Задължително се слага и плодов подсладител, за да скрие от вас истинския вкус на съдържанието в бутилката.

2.Не си мислете, че сирене се прави само от мляко, става и от телешко шкембе и тебешир. Лошото е, че доскоро често се срещаха и на пазара. Рецептата: разтваря се с вода сухото мляко, за да се получи от 2,8 до 3,5 литра течност. Към нея се прибавя палмовата мазнина в хомогенизатор. Така се постига нужната масленост, като мазнините и водата се свързват с различни емулгатори и се добавя протеин, извлечен от телешкото шкембе. При тази процедура обаче се получават трансмазнини, които се натрупват в кръвоносните съдове на организма и може да ви докарат инфаркт.

3.Българското сурово мляко е рай за бактериите. Замисляли ли сте се за пътя на млякото от обора до хипермаркета. Истината е, че около 50% от произвежданите у нас 1 075 000 тона мляко годишно идват от немодернизирани обори с по 2-3 крави. Броят на бактериите и микроорганизмите в това мляко стига до 1 млн. броя, което е 10 пъти над нормата на ЕС, която е закована на 100 000 броя. Затова и българските стоки, произведени от това мляко, не се допускат за продажба на пазара в ЕС и ги има само в нашите магазини.

4.Надписът "бяло саламурено" върху етикета 100% ви лъже, че ще купите сирене. Това е любима хватка, за да ви пробутат продукт от палмово масло и много Е-та. Заблудата с "бяло саламурено" всъщност е законна. Законът забранява продукт да носи името "сирене", "кашкавал" или "мляко", когато в него няма мляко.

5.Неузрялото сирене е опасно! Познава се, ако е на дупки. Ако бялото саламурено сирене е на дупчици след разрязване, това е сигурен знак, че в процеса на обработка има допуснати грешки. Дупките са индикатор за бактериално замърсяване (например с E.coli), което означава, че санитарно-хигиенните норми при производството на сиренето и/или добиването на млякото не са коректни. Сирене с такива характеристики често има леко неприятен вкус, различен от стандарта. Може да си докарате и стомашно разстройство.

6.Соленото сирене замазва гафове. По-добре не го яжте. Запомнете производителя и марката му и вече не я допускайте в хладилника си. Причината - най-вероятно производителят е добавил повече сол, за да избегне дългия процес на зреене и да продаде по-бързо продукта. Така той рискува вашето здраве и репутацията на фирмата си.

7.Пристрастяване към млякото - гаранция за свръхтегло. Едва ли някой производител ще посочи това на етикета на продукта си, но маслото, сметаната, пълномаслените млека и сирена са с висока масленост и калоричност. Те са източник на наситени мастни киселини и прекомерната им консумация увеличава риска от свръхтегло и затлъстяване.

8.Жълтата буца невинаги е кашкавал. Евтино сирене гауда и едам се преопакова у нас и се предлага като български кашкавал. Причината да се маскира е, че потребителите предпочитат родните продукти, а гаудата, въпреки че е в изобилие, не се търси толкова много. В същото време вносното сирене се прави с растително масло, а не от мляко.

9.Кашкавалът от палма се познава при рязане с нож, престоял в хладилника. Причината е, че растителните мазнини полепват по острието при ниска температура, а млечните - не. Обяснението е, че в палмата има ненаситени мастни киселини, докато животинските са наситени.

 

Бяло саламурено сирене

Бялото саламурено сирене се получава чрез подсирване на мля­кото с последваща обработва на образувалата се сиренина. То е един от най-разпространените у нас видове сирене. Отличава се с висока хранителна стойност главно поради високото съдържание на пълноценни белтъчини (17-18 %) и млечни мазнини (22-25 %). Богато е на минерални вещества, особено на Са и с раз­нообразни витамини (най-вече А и D).


За производство на бяло сала­мурено сирене у нас се използват глабно овче и краве мляко или смес от тях в съотношение 1:1. Процесът на произвдството включва следните основни фази: 
1) пастьоризиране - млякото трябва да бъде чисто, прясно, пълномаслено и незамърсено с вред­ни микроорганизми. Млякото се пастьоризира при 75°С, след което се охлажда до 28-31°С 
2) подсирване - към охладеното мляко се прибавя сирищна мая за подсирване. Под вли­яние на сирищната мая коагулира казеинът на млякото, ка­то се формира т. нар. сиренина. В образувалата се пресечка се задържат и повече от маслените клъбца.
3) пресуване на сиренината - сиренината се раздробява и се пренася в цедки, поставени в дървени рамки върху наклонена сиренарска ма­са. Тук сиренината се пресува с тежести с цел да се отст­рани излишната суроватка.
4) нарязване
5) солене
6) опаковане - дървени бурета или тенекии от бяла ламарина. Между редовете сирене се поставя сол, в опаковките постепенно се образува саламура, която трябва да покрие изцяло сиренето. Най-отгоре си­ренето се притиска, за да се избегне изплуването на парчетата.
7) зреене - 40 - 45 дни при темпе­ратура 12 - 15 °С. При зреенето протича млечнокисела фер­ментация, вследствие на която в сиренето и саламурата се натрупва млечна киселина. Тя способства за уплътняване на сиренето, оформя вкуса му и освен това осигурява трайността му, тъй като има консервиращи свойства. Правилното протичане на зреенето е от голямо значение, за качеството и трайността на сиренето. 


Видове бяло саламурено сирене. Бялото саламурено сирене се класифицира въз основа на два признака: 
1) вид: 
- овче – от пълномаслено овче мляко, като се допуска прибавяне на козе мляко до 10 %; превъзхожда останалите видове бяло саламурено сирене. Овчето сирене трябва да съдържа най-малко 50 % сухо вещество, като маслеността му трябва да е минимум 50 %.
- краве - от пълномаслено краве мляко, като се допуска прибавяне на неограничено количество биврлско мляко; значително отстъпва на овчето, макар и да има почти същата хранителност; трябва да съдържа най-малко 48 % сухо вещество, като маслеността му трябва да е минимум 48 % (47% за второ качество)
- смесено - от овче и краве мляко в съотношение 1:1; сухото вещество в него трбва да бъде минимум 50 %, а маслеността на сухото вещество - минимум 48 %.
2) качествено състояние на изходното мляко - първо ,- второ
Качествени показатели на сиренето. 
Саламурата на доброкачественото сирене трябва да бъде бистра, непроблачена, умерено со­лена и слабо кисела на вкус, със специфичен приятен мирис, без странични оттенъци. Цветът на сиренето да бъде бял, със слабо или силно изразен кремав оттенък в зависимост от вида му, еднакъв в цялата маса. Отделните бучки сирене трябва да представляват добре оформени кубове, с незамърсена и неразмекнала се повърхност. Консистенцията на сиренето да е умерено твърда и умерено еластична. Разрезната повърхност трябва да бъде гладка, без шупли или само с единични шупли. Вкусът и мирисът на сиренето трябва да бъдат ясно изразени, приятни, характерни за зрялото сирене, без странични оттенъци.
Съдържанието на готварска сол трябва да бъде: в са­ламурата – 6-10 %, а в сиренето – 3-5%.
Съхраняване на сиренето. Продължително сиренето може да се съхранява само в хладилници. При температура 0-2 °С трайността на сиренето е до 10 месеца, при 2-5 °С до 8 месеца, а при 7-16 °С - до 6 месеца. През цялото време на съхраняване сиренето трябва да бъде в саламура в проти­вен случай бързо загнива и се разваля. Трябва да се предпазва от замръзбане (то замръзва при около - 6 °с), защото става трошливо и безвкусно.


Сирене Дунавия
Сиренето Дунавия е разновидност на кравето бяло сала­мурено сирене, което обаче се получава по съвсем различна технология. Използва се прясно пълномаслено краве мляко, ко­ето се пастьоризира при 73 - 75 °с, охлажда се до 55 °с, след което се подлага на ултрафилтрация под налягане. В устройс­твата за ултрафилтрация са монтирани полупроницаеми мем­брани, които пропускат водата и разтворените в нея соли (и отчасти млечната захар), но не пропускат белтъчините и млечните мазнини. Получават два продукта филтрат и концентрат със съдържание на сухо ве­щество около 37 - 40 % (в него преминават всички белтъчи­ни и млечни мазнини). Полученият концентрат отново се пас­тьоризира при около 80 °С, хомогенизира се под налягане, охлажда се до около 32 - 34 °с и към него се прибавят определе­но количество сирищна мая и подкваса от млечнокисели бактерии. Следва директно разфасоване на концентрата в тенекии на пластове с дебелина, равна на височината на отдел­ните парчета сирене. След около 30 мин. (при което концент­ратът коагулира и се подсирва) се добавя втори, след това трети и накрая четвърти пласт, като всеки от тях се под­сирва отделно. Около 30 мин. след поставянето на последния пласт сиренето се разрязва вертикално с остър нож, така че във всеки пласт се оформят по 9 парчета, а общо в тенекията - 36 парчета сирене с маса около 450 г. 
Така приготвено­то сирене се оставя за около 24ч за предварително зреене, след което към него се прибавя около 3% готварска сол. Следва процес на осоляване и зреене. През първите 5-7 деноно­щия зреенето протича при температура 18 - 22 °С, а окончателното зреене, което продължава около 30 денонощия, се провежда при температура около 14 - 16 °С. След прикльчване на зреенето опаковките се затварят плътно и сиренето пос­тъпва за съхраняване в хладилници при температура 2-5 °С.
Прилаганата технология дава възможност да се убеличи с около 16 - 20 % добивът на сирене, тъй като в него се включват всички белтъчини на млякото (не само казеинът, както е при обикновената технология). Освен това отпадат трудоемки операции, свързани с отстраняването на суроватката.
Сиренето Дунавия е с по-мека консистенция, тъй като съдържа повече (около 17,3%) и по-разнообразни белтъчни вещества, а общата му масленост е около 21 %.

 

Кашкавал
Кашкавалът е вторият по значимост продукт на нашето сиренарство след бялото саламурено сирене. По своята хранителност той превъзхожда сиренето, тъй като съдържа с около 10 % повече сухо вещество, в т.ч. 5 % повече мазнини и 3-4 % повече белтъчини. Поради по-ниското си водно съдържание кашкавалът е и по-траен при съхраня­ване. 
Производство на кашкавал. За получаване на каш-кавал се използват пълномаслено овче и краве мляко, но най-качествен кашкавал се получава от овчето мля­ко. Про­цесът на производство включва следните основни фази: 
1) подсирване на млякото - Млякото се пастьоризира при 75°С, след което се охлажда до 28-31°С. Към охладеното мляко се прибавя сирищна мая за подсирване. Под вли­яние на сирищната мая коагулира казеинът на млякото, ка­то се формира т. нар. сиренина.
2) първична обработка и пресуване на сиренината – получената сиренина се раздробява и се загрява ("изпича се") до 38-39°С, за да се уплътни. Отделилата се суроватка се изгребва, след което сиренината се пренася върху сиренарски маси и се пресува в цедки.
3) чедеризация (втасване) на сиренината - Пресуваната сиренина се нарязва на късове и се ос­тавя за предварително зреене, при което става еластична и придобива жълт цвят.
4) парене - Чедеризиралата сиренина се раздробява и се попарва в загрята (до 72-74°С) слабо подсолена вода с цел да се спре понататъшната чедеризация и да й се придадат пластични свойства, необходими за формува­нето.
5) фор­миране на питите - Още топлото кашкавалено тесто се омесва и се формира в калъпи с вид на пити или паралелепипедни пар­чета. Питите са с височина 12 ст и диаметър 30 ст, а паралелепипедните форми имат размери 30 х 20 х 14 ст.
6) солене - трае около 20 дни. Първоначално върху питите не бива да се поставя много сол, тъй като това може да доведе до образуване на дебела и груба кора, която забавя по-на­татъшното осоляване.
7) зреене - извършва се в подходящи проветриви помещения при температура 12 - 14 °с и продължителност най-малко 60 дни.
8) миене 
9) сушене 
10) парафиниране - чрез потапяне в разтопена восъчно-парафинова смес. Практикува се и оббиване на питите с полиетиленово фолио. 


Видове кашкавал. 
1) Според вида на изходното мляко: 
- от овче мляко ("Балкански") - Най-качествен е кашкавалът, получен в планинските райони. По своите вкусови свойства и трай­ност обчият кашкавал значително превъзхожда кашкавал "Витоша". Сухото вещество трябва да е не помалко от 58-60%, маслеността – 50%, сол – 1,8-3,5%
- от краве мляко ("Витоша") - Отличава се с по-интензивен жълт цвят, с мека консистенция, с по-ниска масленост и с по-високо съдържа-ние на вода. Сухото вещество трябва да е не помалко от 58%, маслеността – 43-50%, сол – 1,5-3%
2) В зависимост от качествените му показатели: 
- екстра
- първо качество
- второ качество


Качествени показатели на кашкавала. 
Питите трябва да бъдт гладки и чисти, с добре оформена, кехлибареножълта кора, без повреди, ослузяване и загниване, без плесенясване. Формата на пити­те е правилна, без признаци на подуване (подуването свиде­телства за шупване на кашкавала). Повърхността на питите трябва да бъде гладка, без бактериални шупли. Вътрешният строеж на кашкавала трябва да бъде едноро­ден, без механични примеси и без открояване на пластове и напуквания. Цветът на вътрешността е равномерен, кремавожълт. Консистенцията на кашкавала при 15-18оС трябва да е плътно елестична. Не се допуска прекомерно твърда, трошлива или мажеща се консистенция. Мирисът и вкусът са приятни, свойствени за зрелия кашкабал, без стра­нични оттенъци.


Маркировка и съхраняване на кашкавала. Кашкавалът се съхранява и се изнася на пазара неопакован, като всяка пита е маркирана, или опакован в полиетиленови опаковки, като правило вакуумирани. В този случай отделните фирми нанасят маркировката върху опаковката.


Продължително   кашкавалът   се   съхранява само в хладилник при температура 0-4оС, като трайността му е от 1 година на овчия, до 8 месеца при кравия кашкавал.

 

Млечен магазин Бутик

1. Пармезан

Това е най-известното италианско сирене. Нарича се така, защото произлиза от региона Емилия-Романя: Парма, Реджо Емилия, Модена, Болоня и Мантуа. Сиренето, произведено извън пределите на региона, не може да използва запазената марка пармезан. Това е твърдо сирене, чието производство е ограничено само от 1 април до 11 ноември. Зрее в продължение на 3 години. За 1 кг пармезан са нужни 16 литра краве мляко. Консумира се ситно или едро настъргано. То е маслено, твърдо и трошливо и може да се яде отделно или като допълнение към картофи, пица, поръсено върху паста или салата. Подхождат му също круши, грозде, смокини, ягоди и пъпеш. Подходящи вина са гевюрцтраминер, ризлинг и совиньон блан.

2. Моцарела

Моцарелата традиционно се прави от биволско мляко, но днес често се среща и от краве. Произхожда от областта Кампания в Италия, близо до Неапол. Моцарелата е с бял цвят и винаги се прави на малки или по-големи топки, които са гладки и обикновено са в саламура. То е меко, несолено, подходящо е за салати сирене, но и при печени ястия – в пици, със зеленчуци или меса. Подходящи вина са шардоне, совиньон блан, пино ноар, шира и ризлинг.

3. Маскарпоне

Италианското сирене маскарпоне е основната и незаменима съставка на десерта тирамису. Маскарпоне произлиза от Милано и на ломбардски диалект името му означава прясно сирене. Това е кремообразно сирене, което се прави от сметана. То е много калорично и мазно, тъй като в 100 г има около 75-80 г мазнини. То е плътно и меко, несолено, подходящо за мазане. Счита се за изключително десертно сирене, подходящо за плънки и кремове. Популярни добавки към сиренето Маскарпоне са плодовете, особено горските и смокините. Подходящи вина са шампанското, шардоне, подходящи напитки са също кафето и ликьорите.

4. Рикота

Това е италианската извара, традиционно се произвежда от овче мляко. То е влажно, гладко сирене с мек, нежен и неутрален, дори леко сладникав вкус. Произхожда от Италия, където се продава опаковано или насипно с форма на кошничка. Подхожда на типични италиански ястия, особено със зеленчуци. Често се използва и като десертно сирене, влиза в състава на кремове и плънки и се съчетава добре с маскарпоне. Подходящи са вина с плодов аромат като малбек и зинфандел.

5. Горгонзола

Горгонзолата е италианско сирене с много стара история. Смята се, че се произвежда от 12 век. То произхожда от района на Ломбардия, близо до Милано. Горгонзола се прави от студена и топла извара, която се оформя на пити. Преди са го наричали „зелено сирене“, заради характерната му плесен, която се появява в питите, докато то зрее. Когато е младо, то е по-меко и маслено, а с времето вкусовите му и ароматни качества се засилват. Счетава се добре със салати, плодове, сосове и дресинги. Върви отлично със стафиди, киснати в коняк. Известни са две разновидности – Piccante, която е по-остра, и Dolce със сладък оттенък. Подходящи вина са Амароне, каберне совиньон.

6. Бри

Бри е френско меко сирене от краве мляко със зрял и наситен маслен вкус. Цветът му е светло жълт и има характерна обвивка от фина бяла плесен, която се яде, въпреки че няма характерен вкус. Самото сирене под плесеновата обвивка е с млечно бял до бледо-жълт цвят. Когато питата е разрязана, зреенето престава и срокът на годност не е много дълъг – обикновено няколко дни. Когато питата е цяла срокът на годност е до 6 месеца при съхранение в хладилник и температора до +4°С. Произхожда от областта Сен-е-Марн. Прави се на пити с тегло от 0,9 до 3,2 кг. Сиренето Бри леко омеква от стайната температура и подхожда на гъби, крекери, зелени ябълки, ягоди, круши, пъпеши, грозде и орехи. Може да бъде панирано в хрупкава коричка и поднесено със сладко от горски плодове. Подходящи вина са шампанско, шардоне, пино ноар.

7. Чедар

Това сирене произхожда от югозападна Англия. Неговият цвят може да е от бледо жълт до наситено оранжев. То е гладко и твърдо, не бива да се рони. Оформя се на пити с тегло до 27,5 кг, които се пристягат с ленти, за да се получи кафява кора. За по-остър опитайте бяло сирене Чедар, ако търсите по-леко и продължително усещане – пушените сирена Чедар са по-подходящи. Сиренето Чедар е подходящо за супи, сосове, салати, сандвичи, солени бисквити. Подходящи вина са шардоне, совиньон блан, ризлинг, каберне совиньон и пино ноар.

8. Гауда

Гауда е традиционно холандско твърдо сирене с 40-48% масленост. Името му произлиза от град Гауда, близо до Ротердам. То е едно от най-старите сирена и се счита, че се произвежда от 1184 г. Когато престои, вкусът на сиренето гауда запазва сладостта си, но става по остър, а пушената гауда притежава мускатен привкус. Младото сирене гауда обикновено е в червена обвивка, отлежалото има жълта, а пушеното има кафява или черна. Гауда е както трапезно, така и десертно сирене. Младото сирене гауда върви с круши, пъпеши, кайсии и череши. Старото е по-подходящо за ябълки, ядки и черен хляб. Подходящи вина са шардоне, мерло, шира, зинфандел и гевюрцтраминер.

9. Ементал

Обикновено наричаме сиренето Ементал „швейцарско сирене“, но макар и да произхожда от долината на река Еме близо до Берн, то се произвежда вече и на много други места. Според историческите източници Ементал се прави от 1293 г. За една пита Ементал са необходими 1200 литра непастьоризирано мляко. Ементал е жълто, с плътна консистенция. Специалното при него е, че за приготвянето му се ползва краве мляко, като добитъкът не се храни със силаж и хранителни добавки. Вкусовете могат да бъдат както меки и сладки, така и остри и пиперливи. В повечето случаи е полутвърдо и с привкус на ядки. Характерните дупки в него се дължат на въздуха, който се освобождава, когато сиренето се оставя да ферментира и съзрява на кръгли блокове в продължение на няколко месеца. Сиренето Ементал подхожда идеално на месни деликатеси, както и на череши, ябълки и круши. Подходящи вина са мерло, пино ноар или каберне совиньон.

10. Фета

Сиренето фета произхожда от Гърция. Може да бъде направено от различни видове мляко, но в оригиналната рецепта се комбинират козе и краве мляко. Фета е бяло сирене, което е подобно на българското саламурено сирене. То може да е меко или полутвърдо, а вкусът му също варира от остър до по-мек. Продава се обикновено на квадратни бучки по около 1 кг. Съхранението и зреенето на сиренето правят вкуса му солен, средиземноморски. В саламурен разтвор сиренето фета може да се съхранява няколко месеца, но извади ли се от саламурата бързо изсъхва. Върви с месо, маслини и пълнозърнест хляб, подходящо е за салати. Подходящи вина са Божоле и млади вина с наситен плодов вкус и аромат.

11. Камембер

Родината на сиренето Камембер е Франция. Среща се под формата на пита с бяло-жълта кора, сламен цвят. Има силен и свойствен аромат. Маслеността му емин. 45% м.в с.в. Зрее между 3-5 седмици. Подходящо е за директна консумация с хляб, месо или вино.Препоръки за вино: пенливи вина, вина от сорта Мерло, шампанско Сиренето се сервира на стайна температура. Консумира се заедно с плесеновата коричка. Сиренето е част от френската култура, литература и история. Смята се, че сиренето Камембер е вдъхновило Салвадор Дали за картината му Persistence of Memory с "топящите се" часовници.

12. Проволоне

Италианското сирене Проволоне се произвежда в северната част на страната – в Ломбардия, Венето, в Емилия-Романя и в Трентино-Алто. То се произвежда в различни форми и разфасовки. Може да се поднася нарязано на парчета, съчетано сплодове и вино. Основните видове сирене Проволоне са два – Проволоне долче, което е с по-сладък вкус, и Проволоне пиканте, което е с по-наситен и остър вкус и аромат. Проволоне се съчетава много добре с аспержи, а идеалната добавка към това съчетание е добре отлежало червено вино. Проволоне отлежава около година, затова е добре да се съчетава с добре отлежали вина, които да са в унисон с наситения му вкус и аромат. Проволоне се поднася също така и с бяло вино, най-добре му подхождат изисканите италиански бели вина. Те трябва да са леко охладени, за да се усети добре вкусът и ароматът на сиренето. На практика червеното вино е по-подходящо за Проволоне пиканте, а бялото вино е добра компания за Проволоне долче. Добре е преди поднасянето червеното вино да престои поне час на стайна температура, за да се съчетае добре с вкуса и аромата на Проволоне пиканте.

 

Млечен магазин Бутик

Сервиране и консумиране на сирена

Повечето хора си мислят, че сервирането на сирена е проста работа. Само, че грешат! Поднасянето и консумацията на сирена е много деликатно умение.
Във Франция сирената се сервират между основното ястие и десерта. Също така се предлагат и като мезе към разлчни видове вина. За да се усети пълният вкус на сиренето, то трябва да е със стайна температура. За целта се изважда от хладилника и се разопакова 1 час преди сервирането. Ако сиренето се поднася като отделно ястие, се предвиждат по 150-200 г на човек, ако се предлага между основното ястие и десерта, тогава ще са необходими по 25-50 г на човек и ако е след края на вечерята - предвидете по 45 до 60 г сирене на човек. Според френската класификация на сирената те се делят на твърди (варени и неварени), меки (пресни, сини, с плесен) и произведени от овче, краве или козе мляко. Подразделят се на няколко групи: сирена с натурално зреене, селски сирена, сирена от козе мляко, сирена със синя плесен, сирена с червена коричка и пушени сирена. Сирената по принцип се съчетават подобно на цветята - в нечетен брой: 3, 5, 7 и т.н. От 3 до 5 вида сирене се предлагат, когато гостите са до 8 души, от 5 до 7 вида, когато гостите са до 10 души и от 7 до 9 вида, когато гостите са 12-15 души. Преди да бъдат сервирани, сирената трябва да се нарежат, и то правилно. Различните видове се режат с различни ножове. Питите сирена с плесен по повърхността (бри, камамбер, камбоцола, мирабо, роже) се нарязват със специални ножове с отвори по острието. Това предотвратява залепването на меката консистенция на сиренето по ножа и позволява оформянето на правилни парчета. Този вид се нарязват така, че парченцата да са малки и да имат плесен отгоре, отдолу и отстрани. Това се прави с цел по-пълноценна дегустация, тъй като вкусът и ароматът на този тип сирена се променя от средата към кората. Кръглият Камамбер се реже на триъгълни парченца от средата (като торта). Нарязването трябва да върви в такава посока, че всяко едно парче на платото да има и коричка, и сърцевина. По-меките сирена се режат с нож, чийто връх се раздвоява като вилица - с негова помощ прехвърлянето на парченцата в друга чиния става по-лесно. Рокфорът и други сини сирена се режат със специално приспособление с корда, наподобяващо тел за рязане на масло, за да не се мачка нежната вътрешна част и така не се поврежда плесента. Най-твърдите видове сирене се нарязват с ножове с дръжки от двете страни. Пармиджаното дори не се нарязва, а се нацепва или начупва. Между различните видове сирене трябва да има достатъчно разстояние, за да не поемат аромата си едно от друго.Различните видове сирена не трябва да се режат с един и същ нож. Платото се сервира с поне два ножа, за да не смесват вкусовете на сирената. Ако за всеки вид сирене нямате отделен нож и боравите само с един, изтривайте го след всяко рязане с парченце хляб.Сервирането на сирената се прави върху дебела дървена дъска под формата на плато. Подреждат се по посока на часовниковата стрелка, като най-мекото се поставя най-отпред - на шест часа, следва сиренето с по-силно изразен аромат, а най-пикантното е последно. Консумирането започва от най-финото сирене и постепенно се стига до най-пикантното, защото ако започнете с най-наситения вкус, няма да можете да оцените по-фините сирена. Мястото, където кръгът се затваря, се украсява със стрък прясна мента или парченца плодове. Друг тип подредба е с по-твърдите сирена по ръба и по-меките – към средата. Първо се поставя прясно бяло сирене (моцарела), меки сирена (камамбер, бри ), полумеко (едам) с деликатен вкус. Следват твърди сирена, но с деликатен вкус – например груер. Идва ред на пикантни сирена от козе или овче сирене (пекорино, шеврет), сирена със синя плесен (рокфор, стилтън) или с червена кора (мюнстер). Сиренето се сервира така, че вътрешността му да не опира по повърхността на подноса. Иначе парчетата ще залепнат и поемането им е много трудно. Платото сирена във френски стил се украсява с плодове. Сирената с коричка от плесен се сервират с круши, твърдите сирена с киви, ананас и вишни, а сините с грозде. Със сините сирена често се сервират мед или сладка, за пикантните сирена са подходящи сушените плодове, орехите, бадемите, стафидите, фурмите. Плодовете имат и друга функция, освен естетическа, те подчертават качествата на отделните сирена. Така, например, гроздето и крушите подхождат на деликатните меки сирена, а орехи и бадеми са за по-мазните сирена. Сините сирена изглеждат по-ефектно, а и вкусът им е по-мек с резенче авокадо. Ябълките и смокините са подходящи за почти всички видове сирена. Друго добро съчетание на сирената е с виното. Важно е обаче те да се съчетаят правилно, за да се допълват вкусовете и ароматите, а не да създават конфликт. Колкото е по-силен вкусът на сиренето, толкова по-богат и наситен аромат трябва да има виното.
* твърдите сирена се комбинират добре с червено вино;
* полутвърдите и не твърде солени – с младо плодово вино;
* меките и кремообразни – със сухи и полусухи вина;
* сините сирена се съчетават успешно със сладки тежки вина;
* сирената с коричка от плесен се сервират с брют;
* козите сирена се консумират със совиньон.
Може различните видове сирена да се сервират съответно с черен пълнозърнест хляб, хрупкава франзела или солени бисквити.


Изварени сирена
Съчетават най-добре с леко сухо бяло вино, което се сервира добре охладено. От червените се препоръчват бургундското (Bourgogne) или туренското (Touraine) вино. За ароматизираните сирена най-подходящи са леките червени вина от типа на божоле (Beaujolais) или лекото червено вино поату (Poitou).


Меки сирена
Сирената с бяла коричка се съчетават с меки вина. За сирената с измита коричка са подходящи наситените вина. Добър избор е и бялото вино, например Bordeaux, Bourgogne, Gewurztraminer.


Кози сирена
Предпочитат се белите вина – сухи и с плодов вкус, могат да се сервират и с розе – Alsace, Co^tes de Provence.


Полутвърди сирена
Те се съчетават със сухи бели вина и розета, а също и с леки червени вина: Muscadet, Saumur Roseˆ d’Anjou, Macon blanc, Beaujolais.


Твърди сирена
Могат да се сервират както с бели, така и с червени вина. Препоръчват се вината Muscadet, Macon blanc или Co^tes du Rho^ne.


Сирена с плесен
За тях най-добрият избор са плътните червени вина: Bourgogne, Pomerol. Като алтернатива могат да се използват ликьорните бели вина Marsala, мускатовите вина Sauternes, Jurancon.

 

Топени сирена

Съчетават се добре както с леки бели, така и с леки червени вина.

Козето сирене е най-добро от средата на март до края на септември. Сирената бри и камамбер се консумират от май до октомври. Сирената от краве мляко са добри през цялата година. Твърдите жълти сирена, които са и по-мазни, са подходящи повече през зимата. За всички останали важи правилото, че са добри, когато са били направени от мляко, издоено през лятото (но това може да го знае единствено производителят).И накрая – нещо много важно! Ако ви остане сирене, то трябва да се съхранява в помещение с добра вентилация, с влажност 85-90% и температура около 10`С. Нарежда се върху дървени рафтове покрити със слама, и от време на време се обръща. Ако нямате такова място вкъщи, увийте сиренето във фолио за съхранение на продукти и го приберете в хладилника в отделението за зеленчуци, където температурите са най-високи. Там сиренето ще продължи, евентуално, цикъла си на зреене. Ако не го увиете, ще настъпи такъв обмен на миризми, че след това ще се наложи да се изхвърлите цялото съдържание на хладилника. Също така има опасност спорите на плесените от някои видове сирена трайно да се настанят в хладилника и да “облагородят” останалите продукти.

 

Галерия

Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик
     
Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик
     
Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик
     
Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик
     
Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик
     
Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик
     
Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик
     
Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик
     
Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик
     
Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик Млечен магазин Бутик

 

Сирене Варна

 

Млечен магазин Бутик

 

Тази фирма е регистрирана в следните категории:






















Млечен магазин Бутик - Варна


Млечен магазин Бутик - Варна

0888 556 283

N/A
Сирене

Варна, ул.Русе 49

Работно време

  • Понеделник – петък 8.00 – 19.00 ч
  • Събота – 8.00 – 15.00 ч
  • Неделя – почивен ден

Млечен магазин Бутик

 

Млечен магазин Бутик

 

Млечен магазин Бутик

 

Млечен магазин Бутик