Психолог Яна Кирова ( Visit Website )

Психотерапевт София цени Психолог Яна Кирова Психолог Яна Кирова
Психолог Яна Кирова

Институт по психодрама, индивидуална и групова терапия Бернхард Ахтерберг;

Динамично интервю и базови терапевтични умения;

Личен опит с психоаналитична терапия;

Българско психоаналитично общество (БПО);

 

Online консултирате.

Презентация

Психолог Яна Кирова Психолог Яна Кирова Психолог Яна Кирова Психолог Яна Кирова Психолог Яна Кирова

Психолог Яна Кирова

Психолог Яна Кирова

Образование: психология

Специализации:

  • Институт по психодрама, индивидуална и групова терапия Бернхард Ахтерберг;
  • Динамично интервю и базови терапевтични умения;
  • Личен опит с психоаналитична терапия;
  • Българско психоаналитично общество (БПО);
  • Личен опит с когнитивно поведенческа терапия.
  • Стаж: 5 години
  • Област на професионална компетентност: Психологическо консултиране при:
  • невротични разстройства

  • фобии, мании, неврози, натрапливи мисли;
  • депресивност, тревожност, безсъние;
  • обсесивно компулсивно разстройство;
  • паническо разстройство;
  • хранителни разстройства- анорексия невроза, булимия, хиперфагия;
  • зависимости;
  • семейно консултиране;
  • кризи в семейството, в партньорските взаимоотношения, трудности при възпитанието и отглеждането на децата;
  • детско юношеско консултиране, проблемно поведение, промяна на вредни навици, проблеми в адаптацията;
  • преодоляване на преживян стрес и дистрес, постравматични стресови разстройства;
  • междуличностни конфликти;
  • преодоляване на кризи и емоционални и поведенчески затруднения;
  • трудности в общуването и взаимоотношенията;
  • безсъние, апатия и загуба на смисъл;
  • Психо диагностично изследване за ТЕЛК

Психодиагностика

Техники за личностно израстване и усъвършенстване, изграждане на самоконтрол, увереност, социални и комуникативни умения, положително мислене, реална самооценка, психодиагностика.

 

Online консултирате.

 

Психолог Яна Кирова

Какво е хиперфагия?

Хиперфагията /или полифагия/ е едно от по-малко известните хранителни разстройства след булимия невроза и анорексия невроза. Представлява сериозно хранително нарушение, дефинирано като неконтролируемо, неустоимо системно преяждане, което в повечето случаи не е провокирано от глад. Хората страдащи от хиперфагия поглъщат безконтролно огромно количество храна, често до степен на тежък дискомфорт и стомашно-чревни болки.

Няма определена храна, към която страдащите от хиперфагия развиват предпочитание. Желанието за консумация може да варира от сладко до солено, студена или топла храна и всичко между тях. Обикновено се изяжда всичко, което попадне в полезрението, без конкретно предпочитание.

Прекомерното хранене отнема значителна част от ежедневието на страдащите. Освен психиката заболяването засята и физическото състояние на хората, като най- очевидният знак , че човек има хиперфагия е затлъстяването. Хората с наднормено тегло имат твърде много телесните мазнини и това често може да доведе до сериозни здравословни проблеми, включително диабет, гастро-езофагеален рефлукс и сърдечни заболявания.

Извън всякакво съмнение, хиперфагията е сериозно хранително разстройство, което може да окаже сериозни последици върху здравето на хората, тяхното благосъстояние и най-вече самооценка.

Липсата на ефективен самоконтрол е само една от причините за това заболяване. То може да се задейства следствие на продължително спазване на диети и редуващи се периоди на гладуване и преяждане, диабет, нарушения във функцията на ендокринните жлези. Установена е и генетична предразположеност към системното преяждане. Рискът за отключване на склонност към преяждане е по-висок при хора в чиито семейства има регистрирани случаи на членове с хранителни разстройства. С най-голям дял на предразполагащите фактори са психологическите. Напрежението и безпокойството играят значителна роля при този вид разстройства. Ниската самооценка, самосъжалението, страховете и негативните емоции са отключващи фактори и всички те създават благоприятна психологическа основа върху, която се развиват хранителните разстройства. В тези случай освобождаването от натрупаното психическо напрежение и трудни емоции се осъществява компенсаторно чрез прекалено преяждане.

Ако трябва да обобщим причините за хиперфагия, те са:

  • Фамилна обремененост
  • Метаболизъм
  • Стрес
  • Преживяно травматично събитие
  • Емоционални и психологически проблеми

Страдащите от хиперфагия развиват обсесивно компулсивно поведение към храненето. Те се чувстват принудени да ядат, дори когато са напълно сити. Понякога се хранят много бързо, а когато са сами това не спира през целия ден. Преяждането е последвано от верига неприятни емоции, като чувство на срам, вина и отвращение и последващ обратен завой, отново към храната в отчаян опит за намиране на душевен комфорт. И така се създава един порочен само поддържащ се кръг. Мнозина полагат изключителни усилия за да прикрият този проблем, а някои са толкова изкусни в това си старание, че техните най-близки приятели, дори членове на семействата им нямат никаква представа за тяхното страдание. Хранят се скришом от близките си.

Поради тази причина страдащите от хиперфагия рядко търсят помощ сами. Спонтанно подобрение е невъзможно, тъй като психичекото и физическото им състояние следват тенденция към влошаване.

Въпреки, че отчаяно желаят да спрат, психичното им състояние не позволява. Онези, които страдат от това хранително разстройство в дългосрочен план могат да отключат депресия, паник атаки, безпокойство и личностни разстройства.

За всеки един борбата с това хранително разстройство протича по различен начин. Ето защо различните подходи в терапевтично отношение са ефективни за различните хора, с оглед на техните индивидуални нужди. При всички случаи е необходимо изготвяне на един всеобхватен план, обхващаш всеки един аспект на хранителното разстройство, включващ медицински грижи, терапия, изготвяне на хранителен режим и медикаменти, когато е необходимо.

Когнитивно поведенческа терапия намира широко приложение при хранителните разстройства за промяна на начина, по който пациентите възприемат телата си и връзката им с храната. Когнитивно поведенческата терапия е активен и практически подход за промяна на саморазрушителните мисловни модели.

Фамилна терапия- хранителните разстройства поразяват не само отделния човек, но оказват влияние върху цялото семейство. Възстановяването е трудно постижимо в изолация – това е процес, който се развива всеки ден, в присъствието на семейството и приятелите.

Целите, които си поставя фамилната терапия са да образова членове на семейството, относно хранителните нарушения и процеса на възстановяване. Спомага за изграждане на нови умения и комуникационни стратегии за справяне с конфликтите вътре в семейството. Фамилната терапия съдейства на членовете на семейството, да се научат как да подкрепят своите близки в борбата им за преодоляване на хранителните разстройства, чрез изграждане на тяхна собствена подкрепяща среда.

Индивидуална терапия – независимо, че възстановяването на всеки засегнат от хранитерно разстройство протича при подкрепа от приятели и семейство, терапията на хранителните разстройства е едно пътуване към себе си. В индивидуалната терапия, пациентите имат възможност да проучат чувствителни лични проблеми с обратна връзка от психотерапевт. Изследват преживявания в детството, трудни емоции и междуличностни взаимоотношения.

Хранителна терапия, водена от правоспособен диетолог, който работи с пациента за нормализиране приема на храна, изготвяне на индивидуален хранителен режим и изграждане на здравословно отношения към храната. Правоспособния диетолог започва с оценка на пациента, модел на хранене, тегло, упражняване на нови здравословни навици.

Консултация със психиатър за оценка и диагностициране и медикаментозна терапия на пациентите с хранителни разстройства.

Арт терапия. Понякога хората с хранителни разстройства срещат трудности при идентифициране и дефиниране на свойти чувства и убеждения. Арт терапията им позволява да изразят себе си по един не вербален начин и да добият нова перспектива за своя изкривен Аз-образ.

Терапията на хранителните разстройства спасява и съхранява животи всеки ден, с нея и надеждата за здравословен и градивен живот. Както вече отбелязахме, всеки клиничен случай е уникален, всеки от нас е отделна вселена, което предполага индивидуален подход, търпение, останалото е действие, а действието е истинския живот.

 

Как да спорим правилно

Всички двойки спорят. Това, което различава щастливите от останалите двойка е начинът, по който спорят и разрешават конфликтите по между си. В действителност, според експерта Джон Готман, най- силният показател за това дали една връзка ще бъде успешна или не се крие в начина, по който двойките се справят с конфликтите ( Готман, John Мордехай и Nan Сребърни . The Seven Principles for Making Marriage Work. New York: Crown, 1999 Print ) .

Следователно, за да се развиват успешно нашите отношения, ние трябва да се придържаме към здравословни стратегии за справяне с трудностите, споровете и конфликтите, които възникват между нас. Невинаги ключът се крие в съвместимостта на партньорите, но справянето с различията е.

 

Начини да спорим здравословно:

  1. Поемане на ангажимент за справяне с проблема. Най-лесно е да избягаме от конфликта, но нека не забравяме, че не става въпрос за нас или за това обичаме или не да се справяме с проблеми. Става въпрос за това, от което се нуждае нашата връзка, затова нека се фокусираме върху тези нужди. И двамата партньори трябва изцяло да се ангажират с решаването на техните проблеми, защото нерешаването и неглижирането им няма да ги накара да изчезнат.
  2. Атакувайте проблема, не човека. Не трябва да забравяте, че вашият партньор е от вашия отбор. Винаги се подкрепяйте помежду си. Не прехвърляйте вашите недоволство и раздразнение по между си. Фокусирайте се върху проблема и го атакувайте заедно. Винаги, когато трябва да правите избор между връзката или това да бъдете прав, изберете връзката.
  3. Демонстрирайте активно слушане. Опитайте да се поставите на мястото на партньора си. Обърнете тялото си към него, поддържайте директен визуален контаст, изключете телевизора и звука на вашия телефон. Това са характеристиките на активното слушане, които ще смекчат отбранителното поведение. Така ще демонстрирате искреното си желание да чуете всико, което партньорът ви иска да сподели и ще създаде благоприятна среда така необходима за разрешаване на всеки спор.
  4. Бъдете честен и открит в комуникацията. Не може да нападате партньора си за това, че е изразил искреното си мнение и да очаквате от него да продължи да бъде открит с вас относно чувствата си. Насърчете го с думи и действия да бъде честен и открит с вас, нека се почувства в безопасност да споделя, като го уверите, че винаги ще го обичате.
  5. Проучете всички факти. Нищо не може да бъде по фрустриращо от едно прибързано заключение, преди да сте се запознали с цялата информация, имаща отношение към проблема. Не пилейте време и енергия да атакувате погрешни проблеми. Убедете се, че проблем наистина съществува преди да започнете да търсите решението му. Проверете още веднъж всички факти.
  6. Направете списък на всички възможни решения. Едва след като се убедите, че някои от тях могат да решат вашият проблем пристъпете към тях обективно. Това ще ви помогне да държите емоциите си под контрол, а също и да се въздържате от персонални обвинения. Само така ще останете фокусирани върху решението и ще изразите вашата обща решимост за намиране на ефективно решение.
  7. Изберете най-доброто решение заедно. Правейки това, не забравяйте, че сте от един отбор. Един отбор срещу един проблем, не един срещу друг. Нека приоритет бъде вашата връзка, а не кой от двамата е прав, след което направете стратегически избор, удовретворяващ и двама ви.
  8. Търсете позитивите. Понякога е по-лесно при спорове да се фокусирате върху негативите, но подобна стратегия е неефективна в прогностичен план. Какво ще научите от тази ситуация? Как ще надраснете подобен конфликт? Всяко предизвикателство е възможност. Намерете я!
  9. Уважавайте достойнството на партньора си. Дори ако сте прав, а партньорът ви е тръгнал в погрешната посока, само ще накърните егото му ако засегнете неговото достойнство. Нямате право да казвате или правите кактвото и да е, което би унижило партньорът ви в неговите собствени очи. В крайна сметка, това което е най-важно не е онова, което мислите за него, а това което самият той мисли за себе си. Уважавайте достойнството на другите винаги.
  10. Не забравяйте, че се обичате. Колкото и лоши да станат нещата никога не забравяйте че срещу вас е човекът, когото обичате. Разбира се, можете да му кажете как се чувствате и да изразите себе си, но го направете с любов и загриженост. Любовта е единственият и най-силен мотиватор на промяната. Така, че ако искате да промените взаимоотношенията си, бъдете умен и го направете с любов.

Най-често срещаните грешки при отглеждането на деца

Една от най-често срещаните грешки на родителите днес е неспособността им да бъдат твърди и последователни. Причината, поради която родителите не проявяват твърдост е страхът им, че ако продължат да настояват на своето, децата ще им се обидят или няма да ги обичат, както преди. Това е повече от очевидно в изключително болезнени ситуации, когато разглезеното дете получава това, което иска крещейки „мразя те”. Родителят изглежда ужасен, виновен и отстъпва. За съжаление подобна родителска отстъпчивост в дългосрочен план работи с обратен знак както за родителя, така и за самото детето. Нещо повече, тя не само не предотвратява неприятностите, а ги прави неизбежни. Ако родителят не прояви твърдост и последователност в отстояването на позициите си от рано, природата на детето го кара да го предизвиква все повече и да отстъпва до тогава, докато границите не бъдат наложени.

Откритото детско предизвикателство предизвиква в добронамерения и любящ родител постоянно негодувание, което постепенно ескалира и се превръща в гняв. Всичко това отключва една поредица от последователни порочни действия водеща към безизходност. И за да станат нещата още по-лоши, родителският гняв предизвиква в съзнанието на децата едно унищожително неуважение. Децата отлично усещат нашата безпомощност предизвикана от неспособността ни да овладеем положението.

Доброто разбиране на детската природа се състои в деликатното равновесие между любовта и контрола, постигнато чрез една разумна линия на последователни действия, която не накърнява самоуважението на детето, а е по-скоро източник на сигурност за незрялото дете.

Ролята ни на родители се състои не в пречупване волята на децата, а в оформянето й. Ето няколко обобщени принципа, които биха ни помогнали в тази нелека задача:

  1. Определете ясни граници, преди да ги наложите. Този процес изисква предварително да установим разумни изисквания и ограничения. Детето трябва да е наясно кое поведение е недопустимо преди да бъде държано отговорно за това. Ако детето знае предварително правилата на играта, няма да изпитва чувство на несправедливост когато е наказано за своите грешки. Ако не сте установили предварително изискванията си не ги прилагайте.
  2. Когато сте открито предизвикани, отговорете с твърда решителност. Веднъж разбрало какво се очаква от него, детето би трябвало да бъде държано отговорно постъпва ли съобразно установените изисквания. Напръв поглед изглежда лесно и логично, но колко от нас са имали поводи да се убедят,че повечето деца ще атакуват авторитета ни и ще оспорват правото ни да ги ръководим. Когато се стигне до подобен директен сблъсък, е извънредно важно родителят да се намеси решително и уверено. Нищо не е по-гибелно за майката или бащата от това родителите да се разколебаят по време на този сблъсък. Когато родителите постоянно губят тези битки стигайки до сълзи, крясъци или друг признак на безсилие и рухване, настъпват някои драматични промени в начина, по който децата им ги възприемат. Иронията е,че независимо, че децата атакуват нашия авторитет, ако се огънем за тях се превръщаме в безгръбначни мекотели, недостойни за тяхното уважение.
  3. Правете разлика между откритото предизвикателство и детската безотговорност. Когато детето забрави да си оправи леглото или дрехите това не е преднамерено предизвикателство. Това е механизъм, чрез който един незрял разсъдък се предпазва от напрежението и грижите на възрастните. Проявете повече внимание и търпение с детето, като го учите да се справя по-добре. Ако въпреки търпеливите ви напътствия продължава да не се справя ще бъде уместно да установите точно определени последствия за него, например да бъде лишено от онова, с което е злоупотребило. Детската безотговорност е много различна от съзнателното неподчинение, поради което изисква повече търпение за нейното овладяване.
  4. Успокоявайте и разяснявайте, след като сблъсъкът е преминал. След като конфликтът е отминал и родителят е демонстрирал умението си да ръководи и в случай, че това е разстроило детето, може би то ще поиска да бъде приласкано, успокоено. Направете го. Кажете му че го обичате и отново нежно и внимателно му обяснете защо е било наказано и как може да избегне това в бъдеще. Въпреки наглед противоречивостта на подобно поведение, подобен момент на близост ще изгражда любов, преданост, разбиране и семейно единство така желани от всички нас.
  5. Не поставяйте непосилни изисквания. Трябва да сте напълно убедени, че детето ви е в състояние да изпълни онова, което изисквате от него. Невъзможните изисквания, ще предизвикат неразрешим конфликт, чувство за малоценност, от които трудно се излиза и ще препятстват детето да развие пълния си потенциал от възможности.
  6. Нека винаги ви ръководи любовта. Взаимоотношения, изградени на основата на истинска любов, привързаност и зачитане са най-здрави и жизнеспособни, независимо от неизбежните родителски грешки и заблуди.

Свободата да бъдеш щастлив

Има птици, които не бива да бъдат поставяни в клетки. Техните пера са твърде ярки, песните им са твърде хубави и неповторими . Така че можете да ги пуснете, или когато отворите клетката да ги храните, те някак си вяло ще прелитат покрай вас в нищото. И макар една част от вас, да знае че не бива, първоначално ще им се радва, но ще знае, че мястото, където живеете е много по- мрачно и пусто отколкото да ги пуснете на свобода. – Стивън Кинг.

Едно от най-трудните неща в живота ни е е да дадем свобода на хората, които обичаме най-много.

Хванали сме се за близките ни хора толкова силно, страхувайки се, че без тях ние сме нищо. Без тях любовта, която чувстваме в сърцето си ще бъде загубена завинаги.

Не разбираме, че нашата прекалена привързаност пречи на любовта, която изпитваме към тях, отнемайки от чистотата и красотата, която любовта изобщо дарява на всеки един от нас.

Има моменти в живота на всички ни, когато трябва да направим това, което е необходимо, да уважаваме и почитаме не само себе си, но близките за нас хора. Освобождаваш се от връзката, не от любовта която изпитваш към любимия.

Ако обичаш нещо, ако обичаш някого и чувстваш, че трябва си тръгнеш направи го. Може в началото да боли, но когато болката си отиде ще се почувстващ по-жив от колкото някога си бил. Иронията е, че ако поддържаме връзка само, защото чувстваме, че ако останем сами ще бъдем нещастни, то ние вече сме. И двамата. Напускаме връзката, но не и любовта към другия. Ако си тръгнем ще можем да видим нещата от различна перспектива и ще разберем, че да си тръгнеш е признак на сила и любов.

Да напуснем някого не означава, че повече не ни е грижа и не се нуждаем от него или не го искаме в живота си, а защото разбираме, че той ще бъде много по-щастлив някъде другаде. Както и ние. Никога не напускаме хората, които обичаме, защото ги носим в сърцата си.

Ако не сме намерили начин да живеем в мир със себе си, ако не сме разбрали как да бъдем щастливи, когато сме сами, какви са шансовете да бъдем щастливи с някой друг? Не можем да очакваме да получим от другите това, което сами не сме в състояние да предложим.

Да бъдем добри, да се отнасяме с любов и разбиране към себе си, да се научим да изразяваме нашата благодарност за всички подаръци, които животът ни е предоставил до този момент. Да се научим да говорим със и за себе си по начина, по който бихме го направили за любимия човек.

Нека не се страхуваме да прекарваме време със себе си, да правим нещо със страст, да излизаме с приятели, да се смеем, танцуваме, дори да се държим глупаво, странно, детински, да правим всичко, което ще донесе радост и смях в живота ни.

Да преместим фокуса от нещата, които ни причиняват болка, стрес, тревожност, страх и нещастие към онези неща, които карат сърцето ни да пее и ни правят щастливи.

Колкото повече се учим да се наслаждаваме на собствената си компания, толкова по-лесно ще ни бъде да не се прилепваме към някой, само защото ни е страх да останем със себе си. Тогава животът би бил далеч по-лесен и хубав.

Не се страхувай да се пуснеш. Може би животът има по-добри планове за теб. Защо да се държим за нещо добро, когато животът иска да имаме най-доброто.

 

Как да се обичаме

Как да обичаме себе си?

Мнозина сме си задавали този въпрос, купували сме си книжки за себепознание с практични съвети и положителни твърдения. Обичайте себе си – това ще ви позволи да се приемете такива, каквито сте, с всички плюсове и недостатъци. Не позволявайте да ви мачкат и да ви се качват на главата. Заслужавате да бъдете щастливи и най-добрият начин да го направите е да започнете да се обичате. А колко от нас са си повтаряли пред огледалото – ти си прекрасен, единствен и неповторим….и още и още , но колкото и да говорим за шоколад в устата ни няма да стане сладко и някак си не я чувстваме тази любов към себе си.

 

И така – как да обичаме себе си?

Проблемът не е в обичането на себе си с ума. С него разбираме всичко, знаем, че така е правилно и така трябва, но достатъчно ли е за да го приемем и почувстваме със сърцето си. И колкото и разумът да ни предоставя разумни доводи и аргументи, сърцето е трудно да се убеди, да приеме и почувства.

 

За да обичаме себе си първо трябва да се опознаем.

Често самите ние не знаем какво искаме, какво ни харесва, трогва и вълнува. Дори не се замисляме затова и сякаш живеем насън. Любовта винаги се нуждае от подкрепа, от внимание и грижа. Така както правим, когато обичаме някой друг , но забравяме себе си. Всички отношения се нуждаят от подкрепа, разбиране, грижа и внимание. Да се срещаме по-често, да общуваме, да споделяме и подхранваме чувствата към другия. Аналогично е и към нас, защото любовта е действие. Нужно е да правим същото за себе си – да си отделяме време и грижа, както за тялото така и за душата, да си правим подаръци, да се поощряваме, да си отделяме внимание и най- вече да не се самобичуваме и критикуваме. Нали не критикуваме онези, които обичаме, а и да го правим понякога, все едно – приемаме ги и ги обичаме такива каквито са. Същото е с любовта към себе си. На първо място не се критикувайте и се приемете във всички свои аспекти, нали именно те ни правят уникални и неповторими. Тогава няма да е нужно да се сравняваме непрекъснато с някой друг, и да търсим неговото одобрение. Той също е уникален и неповторим, но не е нас.

Често ровим в детството да търсим отговорите, когато сме започнали да помним и осъзнаваме. Разбираме, че не помним някой някога да ни е окуражавал, критикували са ни , изисквали. Ако сме правили нещо със собствените си пръстчета, тичайки да го покажем на родителите си, те не са целували изцапаните ни ръчички, а сме срещали разсеяният им поглед и равнодушна реплика „хм, аааа.. така ли” и това евсичко. Когато сме получили лоша забележка или оценка отново са ни критикували, изисквали, наказвали. И за да получим тяхното одобрение трябвало е да полагаме повече усилия и защо все не е било достатъчно за да ни обичат безусловно. И така се завъртаме в един затворен кръг – липсва ни увереност, защото не са ни я дарявали родителите, сега разбираме и се опитваме да се сдобием с положителен опит, а това оказва се е доста трудно. И докато негласно ги виним, че не са ни обичали както сме искали, питаме ли се понякога как те са били обичани? Можем да търсим още отговори, но всичко това е минало, нека да го разберем, простим, оставим там и продължим за да срещнем себе си. Нека се погрижим за нас, така както за любимите ни хора.

 

Любовта е бумеранг – ако я изпратим на света ще се върне при нас. Можем да получим любов, включително и към себе си, ако вместо страхове, недоверие и неодобрение и предрасъдаци излъчваме любов.

 

По веригата на обратната връзка: аз изпращам любов на света, тя се отразява и връща към мен – получавам любов – доволен съм от себе си, започвам да се обичам. По същия начин чрез механизма на обратната връзка можем да се освободим от комплекса за непълноценност, ако спрем борбата за своята значимост и одобрение от другите. Така ще спрем да се питаме как да се обичаме. Ще обичаме.

 

Психолог Яна Кирова

Електромагнитна акупресурна терапия

Това е продукт от ново поколение, разработен с използването на компютърен дизайн, на базата на съвременните технологии, западната физика и бионика и медицинската практика на Изтока.

Отстранява напрежението и умората от очните мускули, има много добър лечебен и козметичен ефект и премахва симтомите на стрес и умора. Подобрява кръвоснабдяването на очните мускули, очната ябълка и води до цялостен релакс.

 

Приложение:

  1. Корекция на зрението : късогледство, далекогледство , кривогледсво , компютърен синдром
  2. Хронична хрема, пълен и запушен нос, синузит
  3. Възстановяване на мозъчното кръвообращение
  4. Възстановяване на паметта
  5. Преодоляване на неврастении
  6. Преодоляване на депресивни, страхови и тревожни състояния
  7. Релаксиращ, разтоварващ, отпускащ ефект.

Апарата осигурява:

  1. Пневматична компресия на челото и точките около очите
  2. Вибрации с десет различни вида честоти
  3. Четири вида пневматична компресия
  4. Два вида топъл инфраред компрес ( от 30 до 40 градуса по Целзий)
  5. Интерактивна музика, вградени три вида релаксиращи мелодии, /Няма опция за допълнително качване или сваляне на музика/
  6. Слушалки, с настройка силата на звука
  7. Автоматичен таймер – 5, 10, 15 минути
  8. Ярък, син LED екран.
  9. Вградени магнити

Ефектите, възникнали под въздействието на магнитното енергийно поле са широко известни и се използват при лечението и профилактиката на различни заболявания.

 

Апарата е разработен на основата на най-новите изследвания в областа на магнетизма, акупресурата и акупунктурата, взаимствани от традиционната китайска медицина. Те съвместяват магнитната и механичната акупунктура на най-важните точки, разположени около очите със звуковата терапия. Въздействието им нормализира зрението и стимулира вътрешната енергия “ ЧИ “. Формата на очните масажори, създадена с помоща на компютър, съответства с най-голяма точност на месторазположението на акупунктурните точки в околоочните области.

 

Въздействието е чрез въздух под налягане, с което се постига мекота и ефективност на натиска, симулиращ ръчен масаж. В тази част от основното тяло, която контактува с кожата на лицето, са разположени магнитни пластини, изработена от сплав от редки метали (Nd-B-Fe). Намиращият се в очния масажор микромотор, се контролира от микропроцесор и нанася съответната акупунктура в различни режими – класически китайски масаж, акупунктура, биене, шиатцу и т.н. Идеята е разработена със съвместните усилия на китайски специалисти по традиционна медицина и американски център по компютърни технологии. В допълнение, ползвайки този модел, можете да релаксирате слушайки избрани звуци от природата, записани във вграденият плеър.

 

Масажът в продължение на 5 мин. премахва очното напрежение, понижава налягането, подобрява кръвоснабдяването на очната ябълка и мускули,намалява отока на веждите,помага за разпръскване на хематомите, възстановява слъзната лента, премахва свръхчуствителноста към светлина,предизвикана от преумората на очните мускули.

 

Подобрява функциите на главния мозък и нормализира съня. Използва се при нарушение на съня – трудно заспиване, събуждане на интервали или хронично безсъние, предизвикано от безспокойство, неврастения или превъзбуда. Успокоява и възстановява психиката след посттравматичен стрес, преумора, burnout синдром, страхови и тревожни състояния.

 

Апарата е предназначен за:

  • Студенти, ученици от началните и средни училища
  • Хора с очни проблеми: късогледство, кривогледсво, далекогледство и др.очни болестни състояния, принудени да носят продължително време очила
  • Хора с симптоми на: световъртеж, чувствителна вегетатива нервна система, чувствителност към силна светлина/фотофобия/, възпаление на лицивите нерви
  • Лица страдащи от неврастения и безсъние, пресбиопия /затруднение при четене/, астигматизъм, катаракт и др.
  • Лица страдащи от депресия, стрес, тревожност
  • Хора, страдащи от хронична хрема, запушен нос и синузит

Психолог Яна Кирова

Електроимпулсна терапия

Електроимпулсен масажор е ново поколение изобретения, които са създадени на базата на Китайската теория за меридианите и кръвоносните съдове в човешкия организъм, електро биологията, физиката и модерната микроелектронна технология. Функциите на мускулите, нервите, органите и тъканите в организма предизвикват слаби електрични импулси. Това се дължи в промяната на биоелектроните и винаги се поддържа баланс. Според китайската народна медицина, дисбалансът в биологичната верига може да доведе до множество заболявания. Високо енергетичните пулсови електрични полета стимулират нервната система и премахват уврежданията в периферния нерв, премахват болката. В комбинация с теорията на китайската народна медицина, модерната електробиология, физиката, методът за намаляване нивата на кръвното налягане автоматично освобождава биоелектричните полета и балансира телесните биополета.

 

Високочестотните импулси имат ефект на центробежна сила във всеки от телесните органи и подобряват еластичността на кръвоносните съдове, съдействат механично за отделяне на налепи по стените на кръвоносните съдове и подобряват кръвообращението като цяло.

 

Заболявания, при които може да се прилага терапията:

  • хронични заболявания
  • обща отпадналост
  • невралгии
  • неврози
  • депресия
  • стрес
  • невропарализи
  • психосоматични болки и неразположения
  • понижена сексуална активност
  • високо или ниско кръвно налягане

 

Абсолютно забранено е да ползвате уреда в следните случаи:

(1). Имате байпас на сърцето или каквито и да е метални импланти
(2). Изкуствен кардиопневматичен пейсмейкър или електронни животоподдържащи или с цел терапия елементи

Според китайската народна медицина, дисбалансът в биологичната верига може да доведе до нарушения във функциите на каналите и съдовете и да предизвика множество заболявания.
Високоенергетичните пулсови електрични полета стимулират нервната система и премахват уврежданията в периферния нерв, премахват болката. В комбинация с теорията на китайската народна медицина, модерната електробиология, физиката, методът за намаляване нивата на кръвното налягане автоматично освобождава биоелектричните полета и балансира телесните биополета.

 

Психолог Яна Кирова

Аудиовизуална терапия – Мозъчна стимулация

Аудио визуалната терапия е научно изследван метод, при който устройствата за аудио – визуално увличане на мозъчните вълниq излъчват ритмични светлинни импулсиq чрез специално проектирани очила и звукови пулсацииq през слушалки. По този мек начин насочват плавно и безопасно мозъка на трениращия, към различни състояния на съзнанието като дълбока релаксация, медитация, усилване на концентрацията и вниманието за общо подобряване на функционирането на ума и подобряване на настроението и паметта.

 

Аудио визуалното увличане има следните множество приложения:
► Ментален фитнес и тренировка :
» Подобряване на концентрацията , възприятията , паметта
» Увеличаване кръвоснабдяването на мозъка
» Преодоляване на умора и хронична умора
► Релаксация , възстановяване и управление на стреса :
» Деактивация и възстановяване след тежък ден
» Привеждане в състояние на дълбока психо-физическа релаксация
» Повишаване издръжливостта на стрес
► Медитация , ментален тренинг , транс и само-хипноза :
» Постигане на медитативни и трансоподобни състояния
» Хипнотични образи и пътешествия във фантазията и въображението. Хипнотичните образи или картини се появяват при преминаването ни от будно състояние към заспиване.
» Насърчаване на креативността и генерирането на идеи
» Употреба на хипнотичните състояния на съзнанието за ефективни самовнушения и авто-хипноза
► Сън
» Преодоляване на безсънието и проблемите със съня
» Насърчаване постигането на здрав и възстановителен дълбок сън
► Подкрепа на терапията при :
» Стрес , депресия, тревожни разстройства, панически атаки
» Синдром на хиперактивност и дефицит на внимание
» Симптоми на старческа деменция
» Хронични болки ( особено Фибромиалгия )
» Високо кръвно налягане
» Проблеми със съня
» Определени травматични увреждания на мозъка и загуба на двигателни ( моторни ) функции
» При преодоляване и възстановяване от зависимости и прекомерна употреба на болкоуспокояващи лекарства
» Посттравматични стресови разстройства
» Главоболие и мигрени
» Разстройства от аутистичния спектър
» Психосоматични разстройства , обусловени от стрес
След описанията на употребата на „майнд машините“, човек определено може да се учуди и усъмни как въобще е възможно едно единствено устройство да предлага такова разнообразие от приложения и да бъде ефикасно и ефективно. „Тайната“ се крие просто в различните честотни диапазони , които могат да се употребяват в контекста на аудио-визуалната стимулация на мозъка.

Резултати:

Въведени и използвани по подходящия начин невротехнологиите могат да донесат следните позитивни резултати в психотерапевтичния процес :

►Бързо намаляване на хипер-възбудата , хипер-реактивността на автономната нервна система и на мускулното напрежение.

►Бързо нарастване на умственото спокойствие и съответно редуциране на неспирните мисли – прекратяване на некомфортен вътрешен диалог.

►Бързи подобрения в съня ( редуциране на времето до началото на съня , намаляване на събужданията през нощта и увеличено чувство за отпочиналост на сутринта)

►Значително редуциране на нуждите от психофармакологични препарати , алкохол, успокоителни и стимуланти.

►Все по-дълго времетраене на горните ефекти при регулярно приложение – кумулативни ефекти.

►Дълбока психо-физическа релаксация , намаляване на емоционалната болка/ стрес и напрежение.

►Пациентът е винаги в съзнание – не се нарушават когнитивните функции по химичен път .

►Пациентът е в състояние по-възприемчиво към терапията. Подобрява се способността за рационално осмисляне на собствената ситуация. Редуцира се резистентността към терапията.

►Бързо овладяване на тревожни и панически състояния. Бързодействащи методики без странични ефекти – след 6 до 8 минути преход към състояния на дълбока релаксация.

►Научно изследвани и обосновани методи. Неинвазивни.

►По-бързо изграждане на дълготрайни навици и умения за саморегулация на ума и тялото , които могат да се пренесат извън терапевтичния кабинет в реалния живот и без нужда от приложение на оборудването.

- Повишаване на нивата на невротрансмитерите и невротрофините:

1. Ендорфини – влияят върху настроението, чувството за болка.

2. Мелатонин – регулира съня.

3. Увеличен растеж на деандрите на нервните клетки – подобряване на паметта и способностите за обучение.


Цена на процедурата 10 лв, продължителност 40 минути.

 

Психотерапевт София цени

 

Психолог Яна Кирова

 

Тази фирма е регистрирана в следните категории:






















Психолог Яна Кирова - София


Психолог Яна Кирова - София

0878 832 150

Психотерапевти

София, ул.Граф Игнатиев 47 Б, ет.2

ykirova@abv.bg

Психолог Яна Кирова

Психолог Яна Кирова